Националата библиотека в София е основана на 10 декември 1878 година. Тя е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната. Националната библиотека е разположена до Софийския университет и разполага със специални хранилища в квартал ‘Изгрев’ и селата Осоица и Богданлия.
Библиотеката е предимно справочна и не предлага заемане на материали. Тя публикува няколко специализирани периодични издания.
На 10 декември 1878 година, по идея на софийския учител Михаил Буботинов, е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е създадена на 17 юни 1879 година като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 година за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 година към нея е добавен създаденият през 1904 година Архив на българското Възраждане.
През 1939 година започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките в София през 1944 година, обаче, и двете сгради са разрушени. Новата сграда е построена със сключен през 1946 година целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година.